В Газа образованието е съпротива
Когато на 29 юли палестинското министерство на образованието и висшето обучение разгласи резултатите от общия зрелостен изпит за гимназия тавджихи, Сара се разплака. 18-годишният юноша видя в обществените медии радостните празненства на други студенти в окупирания Западен бряг, които се любуваха на техните достижения.
„ Трябваше да бъда щастлива по това време, празнувайки завършването на гимназията си “, сподели ми тя с просълзени очи, когато я посетих в фамилната й палатка в Газа. „ Мечтаех да бъда измежду най-хубавите студенти и да имам изявленията, с цел да ознаменувам триумфа си. “
Сара учеше в междинното учебно заведение Захрат Ал-Мадайн в град Газа и се стремеше да стане доктор. Матурата, за която щяла да учи настойчиво с месеци, щяла да й разреши да кандидатства в медицински факултет. Резултатът от изпита е главният аршин за банкет в палестински университети.
Вместо това Сара прекарва времето си в обезсърчение – домът й и фантазиите й за по-добро бъдеще са разрушени от израелските бомбардировки.
Тя е един от 39 000 палестински студенти в Газа, които трябваше да се явят на зрелостен изпит тази година, само че не съумяха.
Но Сара е една от „ късметлиите “. От тези възпитаници, които е трябвало да завършат гимназия, минимум 450 са били убити, съгласно палестинското министерство на образованието. Повече от 5000 други от разнообразни класове също са починали в геноцидната експанзия на Израел против Газа дружно с повече от 260 учители.
Десетки от тези зрелостници евентуално са били убити в учебни заведения, които са превърнати в приюти за разселени палестинци от началото на войната в Газа. Тук има мрачна подигравка, че местата за образование и култура в Газа са превърнати в места за гибел.
От юли Израел е бомбардирал учебни заведения 21 пъти с голям брой жертви. При последната офанзива учебното заведение ал-Табин в град Газа се трансформира в гробище на повече от 100 души, множеството от които дами и деца. Ужасяващи отчети разказват родители, търсещи децата си на вятъра, защото бомбите са ги раздрали на дребни части.
Според Организация на обединените нации 93 % от 560-те учебни заведения в Газа са били или разрушени, или развалени от 7 октомври. Около 340 са били непосредствено бомбардирани от израелската войска. Те включват държавни и частни учебни заведения, както и тези, ръководени от самата Организация на обединените нации. Вече е ясно, че Израел систематично нападна учебните заведения в Газа и има причина за това.
За палестинците просветителните пространства исторически са служили като жизненоважни центрове за образование, революционен активизъм, запазване на културата и опазване на връзките сред палестинските земи, откъснати една от друга от израелската колонизация. Училищата постоянно са играли решаваща роля в овластяването и придвижването за избавление на палестинския народ.
С други думи, образованието е форма на палестинска опозиция против опитите на Израел да заличи палестинския народ от Накба през 1948 година насам. Когато силите на еврейската милиция етнически прочистиха и изгониха към 750 000 палестинци от родината им, едно от първите неща, които направиха, когато се откриха в бежански лагери, да отворят учебни заведения за децата си. Образованието беше издигнато до национална полезност. Това докара развиването на палестинския учебен бранш до точката, в която той обезпечи едни от най-високите равнища на просветеност в света.
Не е съвпадане, че една бедна, обсадена и постоянно бомбардирана Газа обичайно е била домът на някои от най-хубавите голмайстори на изпита тавджихи. Има обилие от приказки за студенти от Газа, които получават едни от най-високите резултати, откакто са учили на светлината на маслени лампи или мобилни телефони по време на постоянно прекъсване на тока или отхвърлят да спрат даже до момента в който Израел бомбардира анклава. Превъзходството в образованието макар всички компликации е форма на опозиция – без значение дали младежите в Газа са го осъзнавали или не.
Това, което Израел прави в този момент, се пробва да унищожи тази форма на палестинска опозиция посредством осъществяване на схоластицид. Той демонтира просветителни и културни институции, с цел да изкорени пътищата, посредством които палестинците могат да запазят и споделят своята просвета, познания, история, еднаквост и полезности сред поколенията. Схоластицидът е сериозен аспект на геноцида.
За учениците в края на тази геноцидна акция унищожаването на просветителния бранш имаше опустошително влияние. Образованието за мнозина също даде вяра, че животът може да стане по-добър за тях, че могат да измъкнат фамилиите си от бедността посредством твърдоглав труд.
Сетих се за разпространяването на безнадеждността измежду децата и младежите в Газа, когато видях 18-годишния Ихсан да продава ръчно направени десерти под жаркото слънце на прашна улица в Дейр ел-Балах. Попитах го за какво е на открито на топло. Той ми сподели, че прекарва дните си в продажба на ръчно направени десерти, с цел да завоюва дребна сума пари, с цел да помогне на фамилията си да оцелее.
„ Изгубих фантазиите си. Мечтаех да стана инженер, да отворя личен бизнес, да работя в компания, само че всичките ми фантазии в този момент са превърнати в пепел “, сподели той в обезсърчение.
Подобно на Сара, Ихсан също щеше да е взел изпита по тауджихи до момента и да чака с неспокойствие да учи в университет.
Виждам в Газа толкоз доста умни младежи като Сара и Ихсан, които трябваше да отпразнуват достиженията си в гимназията, а в този момент скърбят за фантазиите, които са били принудително отнети от тях. Тези, които биха могли да бъдат бъдещи лекари и инженери в Газа, в този момент прекарват дните си в битка за намиране на храна и вода, с цел да оцелеят, до момента в който са заобиколени от гибел и обезсърчение.
Но съпротивата не е мъртва. Копнежът за обучение измежду палестинците в разрушената Газа не е липсващ. Спомних си за това, когато посетих шестгодишната Маса и нейното семейство в палатката им в Дейр ел Балах. Докато говорех с майка й, която ми разказваше по какъв начин сърцето я боли всякога, когато щерка й плачеше, тъй като не можеше да върви на учебно заведение, Маса продължи да се моли:
„ Мамо, желая да отивам на учебно заведение. Да отидем на пазара и да ми купим чанта и учебна униформа. Маса щеше да тръгне в първи клас през септември. Този месец щеше да е времето за извършване на покупки на всички училищен принадлежности, униформа и чанта, което щеше да й донесе голяма наслада.
Докато през днешния ден молбите на палестинските деца да вървят на учебно заведение карат доста родители да се разрушават, тази жадност за обучение ще подтиква възобновяване на просветителния бранш в Газа на следващия ден, когато този геноциден пъкъл свърши.
В скорошно отворено писмо стотици учени и академични чиновници от Газа подчертаха, че „ възобновяване на университетските институции в Газа не е единствено въпрос на образование; това е доказателство за нашата устойчивост, увереност и хладнокръвен ангажимент да осигурим бъдеще за бъдещите генерации. “
Наистина доста палестинци се стремят да реконструират просветителните институции, които са от значително значение за техния публичен живот и избавление, въплъщавайки правилото на сумуд или непреклонност. За да перифразираме заключителното изречение на това писмо: доста учебни заведения в Газа, изключително в бежанските лагери, бяха издигнати от палатки и палестинците – с поддръжката на своите другари – още веднъж ще ги построят от палатки.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
